самозабрàвям се, -яш се, несв.; самозабрàвя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Изпадам в самозабрава. Те просто се самозабравяха от възторг пред отраженията си в грамадните огледала. Св. Минков. И Алеко бе винаги готов да се отдаде на вихъра на тоя живот и да забрави и да се самозабрави. П. П. Славейков. 2. Превишавам правата си, като надценявам успехите, силите, възможностите си. Те и тогава, още преди войната, си бяха такива, а сегашните им победи са ги накарали да се самозабравят. Дим. Ангелов.
|