самоизмàма ж. Мамене, измамване на самия себе си. Сега се чудим как сме могли да се лъжем, как е била възможни тая самоизмама! Вазов. Неотразима и сладка самоизмама обзема Стоила: струва му се, че е вкъщи. Йовков. Нравствената стойност на една постъпка се определя не от мотивите ѝ, а от съзнанието за последиците ѝ. Дим. Димов.
|