самоизтребèние, мн. -ия, ср. Взаимно изтребление, унищожаване. Подир големите катастрофи, които сполетяват народите, не рядко настават за тия народи дни на малодушие, дни на ярости и на самоизтребение. Вазов. Имаше повече веротърпимост, повече хуманност и човещина. А сега какви са нашите борби? — Самоизтребение. Йовков.
|