самоизя̀ждам се, -аш се, несв.; самоизя̀м се, самоизядèш се, мин. св. самоизя̀дох се, прич. мин. деят. самоизя̀л се, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Изяждаме се взаимно един други. През тридесет и пет години няма край / на свади! Ще се самоизядеме! К. Христов.
|