самолю̀бие, мн. -я, ср. Високо мнение за собствените сили, дарби и възможности и чувствителност към мнението на околните. Аз ще успея само да раздразня болното му авторско самолюбие и да хвърля в душата му отровата на съмнението. Вазов. Написах ѝ второ писмо. Сега вече дадох воля на яда и оскърбеното си самолюбие. Г. Райчев.
|