самообладàние, мн. няма, ср. Умение, способност да се владее някой, да не изпада в афект. Младен изгуби самообладание. Хвана жена си за косата и я блъсна в стената. К. Петканов. Фабрикантът се движеше със сигурна стъпка. Както спокойните черти на лицето му, така и вървежът му подсказваха самообладание, пресметливост, увереност. Дим. Ангелов.
|