самоотвèржен, -а, -о, прил. (рус.). Книж. 1. Който проявява себеотрицание, който е готов да се жертва за нещо. Самоотвержен другар. Самоотвержени народни синове. 2. В който има себеотрицание, който е изпълнен със себеотрицание. Самоотвержена любов. Самоотвержена постъпка.
|