саморазпрàва ж. Юрид. Лична разправа със собствени сили при обида, побой, кражба и под., без съдействието на властта или на други посредници. Избягвайте саморазправата! Подайте заявление! Такъв е редът! Ние ще уловим крадеца! Няма защо да го хващате вие! Полицията си знае работата! Св. Минков. Влизам в саморазправа. Кървава саморазправа.
|