саморàсъл, -сла, -сло, мн. -сли, прил. За растение — който не е посаден от някого, който е поникнал сам. Нивите са позеленели от саморасли жита и синапът е цъфнал и се жълтее на големи петна. Йовков. Алеите бяха обрасли с трева, между която напролет подаваха главици само няколко стръка саморасли кокичета. Г. Райчев.
|