саморòден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За метал и под. — който се среща в природата чист, в чисто състояние. Самородно злато. Самородна мед. Самороден живак. 2. Прен. Който притежава природна дарба, който не е обучен, подготвен. Самороден майстор. Самороден талант. Самороден философ.
|