сàмост, -ттà, мн. няма, ж. Поет. Самотност, самота. В онази схлупена къщичка баща му и майка му си прекарваха дните, не бяха никога сещали самост. П. Ю. Тодоров. Ти, моя гърлице, едничка радост в дните / на самост, на тъга и на беди горчиви. П. П. Славейков.
|