самостòен, -òйна, -òйно, мн. -òйни, прил. Самостоятелен. Нему се виждаше само някак особено новото му положение като самостоен къщовник и домакин. Влайков. Всепознатият малък врабец, / като слушал славея поен, / си внушил че и той е певец / и замислил концерт самостоен. Хр. Радевски.
|