самостоя̀телен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който действа, съществува независимо от нещо друго, който не зависи от никого; самостоен. отделен. Без нейна подкрепа не можем да съществуваме като самостоятелна държава. Влайков. Новата учителка гледа селцето: — Виж на какво място почвам първите стъпки на своя самостоятелен живот — мисли си тя. Елин Пелин. || Който не се влияе от другите, който умее да се справя сам, без чужда помощ. Макар да беше едва тринайсетгодишна, тя се отличаваше със самостоятелен характер, който правеше впечатление и на възрастните. Вежинов. 2. Който е отделен, изолиран, несвързан с нищо друго. Стаичките имаха самостоятелен вход и това беше най-важната причина да бъдат постоянно наети. Вежинов. 3. Който се извършва без чужда помощ. Самостоятелен концерт.
|