самотà ж. 1. Отсъствие на човеци и изобщо на живи същества някъде. Реката се скрива под скалите от погледа му и наоколо владее пустинна самота. Елин Пелин. От целия този престарял дом лъхаше самота и запустение. Дим. Талев. 2. Живеене, прекарване някъде сам, без хора, без никого; самотност, уединение. Самотата му беше дотегнала. Търсеше хора, с които да сподели мъката си. К. Петканов. Росинка беше затворена сама в килията за осъдените на смърт. Подлудяваше я самотата, мрачината на кобната килия. Дим. Ангелов. 3. Обикн. мн. Поет. Уединено, пусто място, където няма хора. Една съблазън ме опива, / зоват ме шепотно мечти — / далеч, де никой не отива, / далеч в пустинни самоти. Яворов.
|