самòтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който живее, прекарва някъде сам, в самота. Отец Никодим живееше самотен в малката си стаичка. Елин Пелин. Навън вали. Под есенния ромон / се чувствувам самотна и бездомна, / загубена въз този град огромен. Багряна. На двора беше и хазайката — стара, самотна жена, вдовица, чийто единствен син беше умрял в затвора. М. Марчевски. 2. Който се намира някъде сам; усамотен. Всред широкия двор се издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор. Елин Пелин. Майка му никога не узна къде е самотният му гроб. Йовков. || Обр. Самотен изстрел процепи мълчанието, а после отново настъпи тишина. Дим. Димов. Сред вятъра и виелицата се дочуваше проточен вълчи вой, самотен, плачлив, страшен. Йовков.
|