самотѝя ж. Диал. 1. Само ед. Самота. Мъчителна е самотията. Ала тя ѝ е навикнала. Влайков. Лошо нещо е самотията, Тинке. Няма цял ден с кого да продумаш, няма по месеци кой да ти бутне портата. А. Каменова. 2. Само мн. Пусто, диво място. Планинските самотии спяха, дива тишина царуваше в природата. Вазов.
|