самоубѝвам се, -аш се, несв.; самоубѝя се, -ѝеш се, мин. св. самоубѝх се, св., непрех. Посягам сам на живота си, извършвам самоубийство. Самоубил се, че имал дългове, та му продали къщата. Вазов. Момичето му бягало с някакъв ученик, та искало да се самоубива, да се дави, да се трови — едва го спасили. Г. Караславов. Някои нелегални предпочитаха да се самоубият, отколкото да попаднат в ръцете на полицията. Дим. Ангелов.
|