самоувèрен, -а, -о, прил. 1. Който е твърде уверен в своите сили, способности; самонадеян. Наместо предишното голобрадо момче, сега се яви заякнал и възмъжал левент, самоуверен и смел. Йовков. В очите ѝ няма някогашната безпомощност и детска срамежливост. Станала е много самоуверена. А. Каралийчев. 2. Който съдържа, изразява голяма увереност в силите, способностите си. Погледът му беше самоуверен и горд. Йовков.
|