|
самоу̀к, -а, -о, прил. Който изучава нещо сам, без чужда помощ, без учител. Този самоук машинен инженер е направил две чудесни вършачки, като използувал колелата на стари локомобили. А. Каралийчев. Самоук художник.
самоу̀к, мн. -ци, м. Човек, изучил нещо сам, без чужда помощ, без учител. Най-после той се оплака, че новите майстори бяха подбили вече съвсем старото иконопиство. — Какво да правим, ние сме самоуци, толкоз можем. Йовков.
|