самоуспокоя̀вам се, -аш се, несв.; самоуспокоя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Успокоявам сам себе си. Досега рушихме. Отсега нататък ще трябва да градим! И нека ви кажа, за да не би някой да си прави излишни илюзии и да се самоуспокоява: истинските трудности не бяха досега, не! П. Славински. Какво пък толкова? — самоуспокояваха се някои от селяните. — Ние вършихме всичко по заповед. Дим. Ангелов. 2. Успокоявам се неоправдано от някакъв успех и се отпускам при по-нататъшната работа.
|