самсѝ местоим. Само м. р. ед. Диал. 1. Сам, лично аз. И срещнах го ази с небивала чест, / самси го развождах из свойте палати; / дарих, обещавах награди богати. П. П. Славейков. 2. Като прил. Сам, самичък, без други човеци. Дядо Иван, като остана самси с бабичката си, продума: „Жена! Страшна година дочакахме.“ Блъсков. Един ден, когато Бръчков стоеше самси в стаята си, някой се приближи отвън към вратата и бутна я силно. Вазов.
|