сан, сàнът, сàна, мн. сàнове, м. Книж. Старин. Висок владетелски или духовен чин, звание. Багреницата на широки дипли падаше до краката му, обути в червени чизми, символ на царски сан. Вазов. Той бе владика, истина, ама се гордееше със сана си и само големците считаше за хора. Елин Пелин.
|