сандъ̀к, мн. -ци, м. (араб.). 1. Голям четвъртит дървен или металически съд, обикн. с капак, за продукти, дрехи, стоки и под.; ковчег, каса. Веднага помисли да накара сина си да облече най-хубавите си дрехи за утре, да му извади нова риза от сандъка. Дим. Талев. Изведнъж нещо се обори зад него, той се обърна: на сандъка с житото стоеше пръчът. Йовков. В тъмнината се чуваха гласове на войници, които пренасяха тежки муниционни сандъци. П. Славински. 2. Дъсчена част на каруца. Из улиците излизаха кола и оглушително гърмяха из замръзналия път. Едни от тях, без сандъци, само с четирите си колелета, с една брадва и чувал сено, отиваха в гората за дърва. Йовков. 3. Диал. Ковчег, в който се полага мъртвец. Еньо не издържа и след десетина мъчителни дни почина. Облякоха го чистичко, наредиха го и го положиха в прост дъсчен сандък. Елин Пелин. Погребалното шествие вървеше бавно. Най-напред се носеха венците. После погребалната кола, а на нея, в скъп блестящ сандък, пътуваше покойният за вечността. Елин Пелин.
|