санитàр, -ят. -я, мн. -и, м. (лат.). 1. Болничен служител, който услужва на болни. 2. Воен. Служещ във войската, подготвен да дава първа помощ. Полковият лекар заповяда всички ранени да се дигнат и отправят назад. Санитарите се разбързаха и разтревожиха ранените. К. Петканов. Тук-таме някой боец падаше безмълвно всред зеления килим и санитарите пропълзяваха към него с носилките. Вежинов.
|