сàнким частица (тур.). Диал. 1. За подчертаване — впрочем, всъщност, именно. Аз му рекох санким щях да му река, ама не смеях. Вазов. Добре, че не са им извадили очите. Санким, кой знае още. Цани Гинчев. 2. Сиреч, тоест, значи, следователно. Той целува тоя кръст божи; санким, закле се в него. Вазов. И намерили как да ѝ рекат — Дели Гена — санким, Луда Гена. Влайков. 3. Най-после, та какво от това. Като няма никой пък, аз мога да се повозя, какво санким, ще се кача. Йовков. 4. За противопоставяне — като (че) ли, сякаш, чунким. Но аз не знаех, коя сте! — Санким, сега много знаеш! — помисли Велчев и додаде гласно: — Той мислеше, че си някоя грозна, престаряла баба! Орлин Василев. Речта ми, санким, е за нашия Войвода. / Осанка, поглед, ход и горд юнашки вид: / в Елада да е бил — същински Леонид! П. П. Славейков.
|