сатанà, -та, мн. -и, м. (евр.). 1. Само ед. У християни и израилтяни — въплъщение на злото начало, дух на злото. Лоши люде се навъдиха, като че самият сатана беше влязъл в сърцата им. Г. Караславов. 2. Прен. Зъл, коварен човек. Не е човек като човек, ами е сатана, защото е лошав и безбожен. Влайков.
|