сатѝр м. (гр.). В старогръцката митология — горско полубожество, олицетворение на похотливост, изобразявано с кози крака и рога. Изпъкналите воднистосини очи на барона гледаха все по-втренчено, добиваха жадния, напрегнат и присмехулен израз на сатир. Дим. Димов.
|