сахàн м. (араб.). Диал. Медна чиния. Под мишницата си носи хляб, а с двете си ръце — тенджера и над нея — захлупен сахан. Йовков. Дафина пристъпи към огнището, наведе се, свали гостбата от загасналия огън и я изсипа в калайдисан сахан. К. Петканов.