|
сая̀1 ж. (тур.). Спец. Горна мека част на обувка; горнище. Кроя саи.
сая̀2 ж. (перс.). Диал. 1. Навес, подслон. Трайковата невяста се тъкмеше да пере вън под саята. Влайков. Те (воловете) бяха вързани за яслата под саята и бавно дъвчеха нахвърлената пред муцуните им слама. Ц. Церковски. 2. Зимна кошара за дребен добитък. По-долу, оградени с бели каменни дувари, се виждаха няколко овчи саи, с каменни стени откъм юг. Йовков.
сая̀3 ж. (тур.). Диал. Вид дълга горна женска дреха. И сега, пристегната в тъмнозелена сая, с извита пазва и тесни шарени ръкави, тя беше като изваяна. Г. Райчев.
|