Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
сбабвам се
сбабване
сбабичасам се
сбабичасвам се
сбабичасване
сбабя се
сбарам
сбарвам
сбарване
сбера
сбивам
сбивам се
сбиване
сбирам
сбиране
сбирка
сбиротък
сбирщина
сбит
сбито
сбитост
сбия
сбия се
сближа
сближа се
сближавам
сближавам се
сближаване
сближение
сблъскам
сблъскам се
сблъсквам
сблъсквам се
сблъскване
сблъсък
сбогом
сбогувам се
сбогуване
сбор
сборвам се
сборване
сборен
сборичкам се
сборичквам се
сборичкване
сборище
сборник
сборувам
сборуване
сборя се
сборянин
сборянка
сбратимя се
сбратимявам се
сбратимяване
сбруя
сбръчвам
сбръчкам
сбръчкам се
сбръчкан
сбръчквам
сбръчквам се
сбръчкване
сбутам
сбутан
сбутвам
сбутване
сбъдвам се
сбъдване
сбъднат
сбъдне се
сбъркам
сбъркам се
сбърквам
сбърквам се
сбъркване
сбърча
сбърчвам
сбърчване

сбѝвам, -аш, несв.; сбѝя, сбѝеш, мин. св. сбих, прич. мин. страд, сбит, св., прех. Правя нещо да се събере, да се свие, сгъсти, да заеме по-малко място. Сбий малко брашното в чувала, та да събере още. сбивам се, сбия се страд. Статията трябва да се сбие малко.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.