Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
с
с-
са
сб
св
сг
сд
се
си
ск
сл
см
сн
со
сп
ср
сс
ст
су
сф
сх
сц
сч
съ
сь
сю
ся
сбабвам се
сбабване
сбабичасам се
сбабичасвам се
сбабичасване
сбабя се
сбарам
сбарвам
сбарване
сбера
сбивам
сбивам се
сбиване
сбирам
сбиране
сбирка
сбиротък
сбирщина
сбит
сбито
сбитост
сбия
сбия се
сближа
сближа се
сближавам
сближавам се
сближаване
сближение
сблъскам
сблъскам се
сблъсквам
сблъсквам се
сблъскване
сблъсък
сбогом
сбогувам се
сбогуване
сбор
сборвам се
сборване
сборен
сборичкам се
сборичквам се
сборичкване
сборище
сборник
сборувам
сборуване
сборя се
сборянин
сборянка
сбратимя се
сбратимявам се
сбратимяване
сбруя
сбръчвам
сбръчкам
сбръчкам се
сбръчкан
сбръчквам
сбръчквам се
сбръчкване
сбутам
сбутан
сбутвам
сбутване
сбъдвам се
сбъдване
сбъднат
сбъдне се
сбъркам
сбъркам се
сбърквам
сбърквам се
сбъркване
сбърча
сбърчвам
сбърчване

сбѝвам се1, -аш се, несв.; сбѝя се, сбѝеш се, мин св. сбѝх се, св., непрех. 1. Събирам се, струпвам се на едно място. Изплашените войници излязоха разсъблечени и се сбиха в купчина. Дим. Ангелов. 2. Ставам по-гъст, по-твърд; свивам се, степвам се. От дъжда земята се е сбила и мъчно се копае. Като изпереш платното, ще се сбие.

сбѝвам се2, -аш се, несв.; сбѝя се, сбѝеш се, мин. св. сбѝх се, св., непрех. Започвам да се бия с някого. В същия миг Скарлатов стовари юмрука си по врата на Нанкова. Сбиха се. Вазов. Те хулеха Драгота, хулеха се помежду си, едва не се сбиха. Йовков.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.