|
сбѝрка ж. 1. Сбор от еднородни, обикн. редки и ценни предмети; колекция. Той имаше цяла сбирка от такива свещени книжа, които пазеше в особен шкаф в аптеката. Величков. Сбирка от картини. Сбирка от марки. 2. Книга, в която са събрани и подредени еднородни литературни произведения, обикн. стихове. Сбирка стихове. Лирическа сбирка. Стихотворна сбирка. 3. Събрание на малък колектив. И петимата сме партийни работници и още на сбирката ни се каза, че вече всички сме поставени на бойна нога. Дим. Ангелов. Кръжокът има сбирка всеки понеделник.
|