сбѝрщина ж. Разг. Неодобр. 1. Хора, сбрани случайно, без подбор; тълпа. Откъм юг, пред сбирщината дива / помаци, тъмните колони сам повел, / се впусна той. П. П. Славейков. Та това не е никаква войска, а сбирщина, паплач! Дим. Ангелов. 2. Сбор от различни вехти, на особено ценни неща. Сред тая сбирщина от стари мебели само две-три картини внасяха някаква свежест. Св. Минков.
|