Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
с с- са сб св сг сд се си ск сл см сн со сп ср сс ст су сф сх сц сч съ сь сю ся	сбабвам се сбабване сбабичасам се сбабичасвам се сбабичасване сбабя се сбарам сбарвам сбарване сбера сбивам сбивам се сбиване сбирам сбиране сбирка сбиротък сбирщина сбит сбито сбитост сбия сбия се сближа сближа се сближавам сближавам се сближаване сближение сблъскам сблъскам се сблъсквам сблъсквам се сблъскване сблъсък сбогом сбогувам се сбогуване сбор сборвам се сборване сборен сборичкам се сборичквам се сборичкване сборище сборник сборувам сборуване сборя се сборянин сборянка сбратимя се сбратимявам се сбратимяване сбруя сбръчвам сбръчкам сбръчкам се сбръчкан сбръчквам сбръчквам се сбръчкване сбутам сбутан сбутвам сбутване сбъдвам се сбъдване сбъднат сбъдне се сбъркам сбъркам се сбърквам сбърквам се сбъркване сбърча сбърчвам сбърчване	сбит, -а, -о. 1. прич. мин. страд. от сбия¹. Добрахме се до едно голямо помещение, превърнато в спалня. Покрай стените бяха сбити едно до друго много легла. П. Славински. 2. Като прил. — а) Който е много гъст, степан. Върху черната и сбита пръст имаше зелена трева и тук-таме из нея дребни и жълти цветя. Йовков. Най-сетне гъските разперват крила, вдигат се в дълга, сбита верига и бързо се понасят по посока на върбите. Ем. Станев. б) За словесна проява — който е кратък, стегнат. Той умееше да пише сбити и ясни доклади. А. Гуляшки.

Речник