сбòгом нареч. Поздрав при раздяла, обикн. за по-дълго време. Сбогом, прощавай, невяста мила, / отивам ази в незнаен път. П. Р. Славейков. Хайде, сбогом ви сега / — отсече Балашев и излезе. — Сбогом, учителю! Сполай ти! А. Страшимиров. □ Вземам си сбогом — сбогувам се. Утре заминавам. Дойдох да си взема сбогом. А. Каменова.
|