|
сбор, сбòрът, сбòра, мн. сбòрове и (диал.) сбòрища, сбòра (сл. ч.), м. 1. Събиране, събрание. Това не е погребален звън, а сбор на много хора, които викат. Л. Стоянов. От врявата на нечестивий сбор / отвърнаха ме звукове тъжовни. Величков. Тържествен сбор. 2. Диал. Събор. Я надуй, дядо, кавала, / след теб да викна, запея / Да чуят моми и момци / по сборове и по седенки. Ботев. На Гергьовден ще отидат на сбор. Радостни, нагиздени с най-нови премени, ще се заловят на хоро. К. Петканов. 3. Воен. Събиране по команда на войници или войскови части за строяване. На сбор утрен тръбите тръбяха. П. П. Славейков. Заредиха се сигнали за сбор. И ето тръгнаха построените роти. Йовков. 4. Мат. Величина, получена от събиране на две или повече величини. Алгебричен сбор. □ Пълен сбор — пълно разпродаване на билетите за представление, концерт и под. Пиесата се представя всяка вечер при пълни сборове.
|