|
сбòрище, мн. -а, ср. Място, където се събира определена група хора, добитък и под. Татко ти й снощи доходял, / за тебе, синко, да пита — / триста й заръки заръчал: / в неделя да те проводя / на Хайдушкото сборище. Ботев. Разкриха се богомилски сборища: патриаршески хора ги разкриха. Н. Райнов. Богдан изпрати орачите до харманите и се върна. Мина през сборището на селските говеда. К. Петканов.
|