|
сбору̀вам1, -аш, несв., непрех. Диал. Говоря, приказвам. Из къщи ходя — гласи му чувам. / На двор изляга — с либе сборувам. К. Христов. Не ме бива ни събрание да правя, ни дълго да сборувам. Кр. Григоров.
сбору̀вам2, -аш, несв., непрех. Диал. Празнувам сбор. То е параклис „Св. Спас“; околното население сборува тук на Спасовден. Яворов.
|