сбръ̀чкан, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от сбръчкам. 2. Като прил. — по който има бръчки. Капки пот се ронят от сбръчканото изгоряло чело на дяда Добря. П. Ю. Тодоров. Тя беше състарена, сбръчкана, отслабнала и почерняла. Г. Караславов.