сбръ̀чквам, -аш, несв.; сбръ̀чкам, -аш, св., прех. Правя да се появят бръчки по нещо. Когато откъм другите села долитаха смутни слухове, те сбръчкваха чела и се замисляха мрачно. Ст. Ц. Даскалов. Насмешлива усмивчица сбръчка още повече кожата на сухото му, черно лице. Ив. Мартинов.
|