|
сбу̀тан, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от сбутам. 2. Като прил. — а) За селище, сграда, помещение и под. — който няма хубав външен вид; неугледен, непривлекателен. Тази болница била в старото сбутано училище на малко селце зад фронта. Г. Караславов. б) Прен. За човек — стеснителен, необщителен, възглупав. Бае Ноно Колев, позастарял вдовец, тих, сбутан човечец, който си живееше там на края сам за себе си, взе, че се ожени повторно. Елин Пелин. По-добре да бъдеш пръв в селото, отколкото втори в града. — Бъди пръв и тука. Какви сбутани адвокати има. Стаматов.
|