|
сбу̀твам, -аш, несв.; сбу̀там, -аш, св., прех. С бутане накарвам, подканям някого да направи нещо. Баща му в делник и празник ставаше сутрин рано, по тъмно. Сбутваше бързо сина си, откъсваше го от най-сладкия сън. Ем. Коралов. Отзад ни сбутват по-нетърпеливи: — Или вървете, или излезте от редиците. Л. Стоянов. След малко тя изви глава към рида и сбута Здравка: — Я слушай, слушай! Ц. Церковски. Попита по коя улица се отива в кръчмата, сбогува се и сбута коня. К. Петканов. сбутвам се, сбутам се страд.
|