|
сбъ̀рквам, -аш, несв.; сбъ̀ркам, -аш, св., прех. и непрех. Правя грешка, сгрешавам. Ала после той видя, че е сбъркал; видя, че като си излезе Панчо, по-лошо ще да е за него. Влайков. Ти сбърка, чичо Златане, даваш ма пшеница вместо ръж. К. Петканов. сбърквам се, сбъркам се страд. □ Сбъркал адреса (разг., Подигр.) — излъгал се в намеренията си. Сбърквам пътя — тръгвам по друг път, в погрешна посока. На попрището жизнено в средата / намерих се в лес тъмен по зла чест, / че правий път сбъркал бях в мрачината. Величков (превод).
|