сбъ̀рквам се, -аш се, несв.; сбъ̀ркам се, -аш се, св., непрех. 1. Правя грешка; сбърквам. Природата веща беше се сбъркала: / тя от теб да стори гений бе искала. Вазов. 2. Диал. Смущавам се, уплашвам се. Цонка е болна. Тича майка ѝ от врачка на врачка. Нищо не помага. Замая се майка ѝ, сбърка се. Ц. Церковски. От никъде помощ, от никъде надежда. Сбъркаха се клети сиромаси. Елин Пелин. || Учудвам се, списвам се, смайвам се. Па като ще му направим тогава една сватба, та ще свят да се сбърка. Влайков. 3. Прен. Разг. Правя нещо необичайно за мене, обикн. добро. Живо-здраво, как се сбърка да дойдеш към нас? Н. Марангозов. □ Рядко се сбърквам (да направя нещо) (разг., ирон.) — рядко правя нещо, което е добре да се извърши. Много рядко някоя бабичка се объркваше да остави някой дребен подарък. Г. Караславов.
|