сгàзвам, -аш, несв.; сгàзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Стъпквам, смачквам с крака, кола и др. Внимавай, момче, ще те сгази автомобилът — чувам гласа на стражаря. Л. Стоянов. Младият селянин се втурна отгоре с всичката си сила. — Полека бре, ще ни сгазиш! — викна му Димко без да се обръща. Дим. Талев. Ей ви вази, винари, / винари белограждани, / полек карайте кервана / да не ми платно сгазите. Нар. пес. 2. Разг. Улавям някого в грешка или в неудобно положение. Сгази ме пъдарят в лозето. 3. Диал. За болест, нещастие — сполитам някого. Скоро легнаха и двете, / болест сгази Гана. Вазов. сгазвам се, сгазя се страд. □ Сгазил лука (разг.) — направил нещо нередно, провинил се.
|