сговàрям се, -яш се, несв.; сговòря се, -иш се, мин. св. -их се. св., непрех. 1. Живея с някого в сговор; разбираме се. Идете си, баби, у вас, па се сговаряйте веке. Вазов. Вие си се сговаряте хубавичко, бае Пешо, та затова още по-добре си и живеете. Влайков. 2. Уговарям се, наговарям се с някого за нещо. Сговориха се двамата братя и продадоха бащиния си имот. Дим. Талев.
|