сгòвор, мн. няма, м. 1. Добри отношения между хората; съгласие, разбирателство. Ала инак си живееха хубаво и честито, защото имаха рядък сговор помежду си. Влайков. Нравствената основа на такова едно дружество трябваше да бъде преди всичко в сговора и взаимната помощ. Йовков. 2. Споразумяване, уговаряне между две и повече лица или две страни. Едничък липсваше сред гостите отбрани / войводата, — съзвал потайний комитет / за тая вечер тук на сговор и съвет. П. П. Славейков.
|