сгòвòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който живее и действа в мир и разбирателство. Кураж, дружина вярна, сговорна, / ний не сме веке рая покорна! Вазов. Щом вие сте се разбрали, ние какво ще ви се бъркаме? — отсече бързо и делово Кръстьо. — Дето мъжът и жената са сговорни, оттам и дяволът бяга. Г. Караславов. Сговорна дружина планина повдига. Погов.
|