сгòда ж. Диал. 1. Удобна обстановка; удобство. Хубаво е да се разделиш временно от привичките си и сгодите си. Вазов. 2. Удобен случай, момент. От зарана тя търси сгода да се откъсне от другарки и едвам сега можа. П. Ю. Тодоров. Груев забелязваше всеки влязъл тук селянин и намираше сгода за всекиго да го подхване и увлече в общия разговор. Дим. Талев. 3. Сговор, съгласие. Тежеше му това, дето в къщата им няма сгода. „Не знаех, че мама била толкова лоша жена“ — рече си той с горчивина. Г. Караславов. □ На сгода (разг.) — на удобно място или положение. Сгода ми е — удобно ми е.
|