|
сгòден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Удобен, подходящ, приличен. Мястото, наистина, представяше сгоден нападателен пункт. Вазов. Баба Ангелина беше издебнала сгодно време и беше си отишла. Йовков.
сгодèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от сгодя. 2. Като прил. — който се е сгодил. Аз попитах до три моми сгодени: / „Гази ли се тази вода студена? / Кърши ли се таз калинка червена? / Либят ли се до три моми сгодени?“ Нар. пес.
|